Лентата на Саура е опит да се покаже театъра отвътре и отвън, без трагичните гримаси на актьорите, разказващи пред камерата как са попаднали в него. Не им е било леко, но Саура не се и опитва да драматизира задкулисната обстановка и не се впуска да разказва за тежката съдба на актьора. Той по-скоро се възхищава на всеотдайността към танца, силата им, телесната им красота, вълшебството на изкуството.
