Лишен от патос и без капка хумор, с равномерен тон и известна носталгия по безвъзвратно отминалите си юношески години, дикторски текст представя в първо лице, единствено число емоционално натоварена изповед. От зрителя не се изисква усилие, за да се поддаде на чара на това необичайно съчетание на зрителен материал и коментар. Резултатът е пълноценен документален филм от ранга на "Обикновен фашизъм".
