Господин Бадии е взел решение да се самоубие, но търси някой, който да му помогне. Сам е изкопал гроба си в планината, но му трябва човек, който да го зарови и оплаче. Първо пита кюрдски войник, който му казва, че само вкусът на черешата го е спрял преди време да се самоубие. След това Бадии пита афгански духовник, но и той му отказва категорично. Накрая се запознава с един азер, който работи като препаратор на животни, има болен син и също е търсил спасение в самоубийството. Младият мъж се съгласява да помогне на господин Бадии.
