Октав е на 80 години и се завръща в родната си къща с идеята да я продаде. Докато се разхожда из прашните стаи, той преживява наново сцени от миналото си, макар да запазва физическия вид на старец. Сред тях са шумните семейни вечеря с брат му и сестрите му, детските забавления, първата му любов Ана, която оставя през един летен ден на гарата по време на Втората световна война, прислужницата, която шпионира през ключалката, уроците, дадени му от баща му музикант, както и самоубийството на майка му, която е художник. Октав открива картините й, потънали в прах, и най-после си изяснява причината за действията й. Нахлуват спомени – от най-мимолетните до най-тягостните. След като най-после е видял миналото си, Октав може да се върне към спокойствието на настоящия си живот и да погледне към бъдещето, което си е мислел, че не притежава.
