На четиринадесет години Пола мрази тялото си. Опитвайки се да изрази чувствата си, Паула създава блог и става част от голяма виртуална общност, която споделя нейните проблеми. Оставайки анонимна, тя качва съдържание, записано на мобилния й телефон, разкривайки приятелите и семейството си. Чувството за принадлежност заслепява Паула, която започва да върви по самотен път, в който булимията и анорексията са скрити като алтернативи в търсенето на себеприемане.
